Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2008 20:02 - Нещата просто си съществуват. На кого му пука? (Тери Пратчет)
Автор: kleveta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове:
0



  Любопитството е навсякъде. Под възглавницата, когато сънуваш; в погледа ти, когато наблюдаваш; в усмивката, когато осмиваш това, което не разбираш; в учебника, в който след хилядите запетайки следва въпрос и отговор, който още повече разпалва жаждата ти да научиш нещо. Защо тогава децата с неохота прелистват книгите? И само децата ли го правят? Не. Не е важно какво се знае, а кое не. Ние толкова много се стремим да научим онова, което неможе да се научи, че достъпното ни изглежда безинтересно и скучно. Любопитството не е само жажда за знание, която се утолява с чаша букви. Любопитството е стремеж сам да откриеш нещо и да го покажеш на другите, сам да създадеш буквите и да ги изсипеш в чашата. А какво по-неясно за света от това какво е свят. Откъде всъщност идваме и кой ни е създал, изобщо създал ли ни е някой? И защо ни е да знаем? Защото това, което не знаем се превръща в страх. Фобия от неизвестното. Смъртта. След нея не виждаме какво се случва, това основателна причина ли е да се боим от нея? Не е страшна самата смърт, а страхът от нея. И в абсолютно вечния си стремеж да достигне до истината, човека все повече открива, че колкото повече въпроси задава, толкова повече отговори получава, но всеки отговор носи още повече въпроси. След Зевс, Мохамед и Христос сигурно ще дойдат нови богове. Като хамелеони ще се оцветят в зависимост от средата, в която попаднат, и когато остареят и станат мудни за развиващата се цивилизация ще се заменят с по-млади, по-понятни, носещи отговори, но достъпни, които не пораждат въпроси. Абсолютния бог- това е науката. Краят на войната между религията и науката отдавна е предизвестен. Въпрос на време е да настъпи моментът на финалната битка. Навремето са мислели електричеството, мълниите и светлината за божествен процес; Земята пък била носена от слонове. И рече Бог: “Да бъде Нютон!”, бе казал някой. Децата вярват в дядо Коледа, възрастните- в Бог. Тогава можем ли да кажем, че чудесата са явления, които науката не е обяснила? Все още. Водещата сила в света е именно това- любопитството, което неизменно влачи след себе си личния интерес. И това е лошо, погледнато в частен случай. Но с отдалечена камера се наблюдава най-пълно и обхватът е световен. Едва тогава проличава положителния ефект. Една война например - нещо нехуманно и братоубийствено, нещо, породено от личностна борба или просто от пари, обаче и няколко реда в учебника по история, които оразяват стремежа на воюващите страни към прогрес, към откриване на нови възможности, към достигане на това, което е сега. Може би дори повече. Лятото срещах на плажа, където продавах сладолед, много хора. Всеки с някаква цел се спираше при мен. Някой за да опита от любимия си сладолед, друг да си говори с мен и да убие част от едвам влачещото се нажежено лятно време. Трети за да ме впечатли. Тогава срещнах моята амбиция, нещо което трябваше за пореден път да изпера, в опит да ми стане малко, но уви, все имаше достатъчно място за мен. Такава е поезията- за всички. Ето как се роди моята цел - от друга, чужда, коренно различна, но все пак цел. Беше ..... не знам, спомням си че оставаха две – две и половина седмици до края на лятото.. Може и да греша. Слънчев ден, като всички останали. Клиент, приказлив, като всички останали клиенти през лятото. Мъж, опитващ да ме спечели, като всички останали.... Поет, който ми каза нещо много красиво “Ти си сладоледено момиче, с лице от захар и сърце от лед”. Нямах шанс да му докажа колко греши. Но освен че ме накара да се върна към писането, накара ме и досега да го търся, не самият човек, а поета в него. А може би и двете. Просто цел. Която когато я постигна, ще се превърне в чаша букви. Но този път опияняващи, защото са мои. Един безкраен процес. Когато аз умра от пиянство, на някой друг ще му се прииска моята участ и ще тръгне след мен. Все някъде ще се отклони по пътя и ще открие нов, по-приятен алкохол, по-истинска смърт. Човечеството си мисли, че не върви към доброто, но осъзнава ли някой, че за да стигнеш до сянката и да я оцениш, трябва да те удари слънцето? За всичко си виновно ти, любопитство мое! Ако няма на света черно, няма да различим бялото. А ако те няма теб, нямаше да го има и сивото. Нещата ще се случват, все едно дали ние знаем как. И да се пренебрегват законите на цяла една Вселена, заради нечия молитва, най-малкото не е честно. А спрем ли да се борим срещу всичко, спираме всичко. Напред! Животът е сражение! Напред! И прав всегда ходи! Напред, макар към поражение! Ако ще паднеш, прав падни!


Тагове:   МУ,   Нещата,


Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kleveta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20381
Постинги: 5
Коментари: 11
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031