Стоя на диванчето и гледам масата. Вече не помня как се озовах тук, нито от колко време стоя така. Последното, което помня, са някакви формули и таблици. След тях, всичко ми се губи. Сега просто си седя на дивана и гледам масата. Една съвсем обикновена маса, с една съвсем незабележителна покривка. Някога явно е била бяла, сега-не чак толкова. По нея няма нищо…всъщност има малко трохички, останали от обяда…Съсредоточих се върху шарките, образувани от тях. Някои места ми приличат на лица, други на разни животни и фигури. Броя ги – една, две, три…единадесет…въпреки, че ако броим тази голямата за две…А! Муха! Дойде една мушичка, от тези малките, които не издават нито звук…мисля, че е виненка…А, още една! Тези двете явно се познават от преди. Кръжат точно пред мен…
 Едва сега забелязвам, че на масата има чаша…по нея има засъхнали следи от вино…Явно е от доста време…Странно! През цялото време е била пред мен, а аз не съм я забелязал…А те(мушичките), продължават да си играят. Да летят около нея. От време на време, както си летят бавно, се засилват и правят няколко бързи обиколки, но без да кацат…Играят си нещо…Гонят се…Като опиянен съм…просто си стоя и гледам…
 Ха! Нещо ме стресна и се осъзнах. Когато погледнах пак, разбрах, че чашата не е от вино…всъщност, дори въобще няма никаква чаша! Но те продължават да летят около чашата, която никаква я няма, и го правят толкова уверено сякаш цял живот са тренирали за този момент! А може би са…кой знае?!...Може би това е смисълът на живота им…Ама че несправедливо!!! Защо тези две мушички, които никога не са се замисляли за смисъла на живота, са толкова самоуверени и целенасочени?...А аз, който съм прекарал голяма част от съзнателния си живот в търсене на отговора, съм толкова неориентиран?!? Мухата не пита за смисъла на живота. Тя няма нужда от това, за да лети. Защо тогава аз да го правя? Ако мухата се терзаеше за смисъла, ако дори би разнищила този проблем, дали щеше да лети по друг начин? Не мисля, че нещо в живота й би се променило! Пак щеше да си кръжи около чашата, дори и да я няма.
 В човешкият живот има и друг въпрос. Въпрос, не по-малко важен от този за смисъла на живота. Дори това е въпрос, пряко свързан с първия. Въпросът за доброто и злото.
 Човекът въплъщава и носи в себе си и добро и зло. Вечното противопоставяне и вечният двубой между тези две нравствени категории обричат човека на вечно търсене. Търсене на истината. Търсене на доброто…Търсене на справедливото…на правилното… Поставен на границите на доброто и злото, той е във вечна битка със самия себе си и в непрестанно търсене на истината за себе си…Но твърде често, за жалост, до края на дните си, човек среща само и единствено зло…това го обезверява… всичко за него губи смисъл.
 Мисля, че животът няма смисъл.Не казвам, че не ми се живее, просто казвам, че той е безсмислен. Ако някой може да ме убеди в противното…много ще се радвам!
 Какъв в смисълът на живота? Добро? Човещина? Забава? Добро име? Приятелите? Лудориите? Спомените?...За мен всичко това има огромно значение, защото аз живея за/ради доброто и приятелите. Те са най-важните неща за мен! Въпреки, че ако се замисля…точно защото те са целия ми живот, точно затова и точно те ме убиват бавно, бавно, бавно…Защо ли? Защото идва един момент в живота на всеки човек, в който спира и се замисля. Замисля се за нещата около него, за това, което става на около, за постъпките на другите…за постъпките на приятелите му… и точно в това е проблема, че се замисля. Замисля се и осъзнава, че от днес нататък има само един човек, на когото може да се довери изцяло. Да му вярва, да го уважава, да му отдава заслуженото, а не да си трови душата заради “другите”…все пак не плаща данък обществено мнение! И сигурно се чудите кой е този човек?! Не е трудно да се досетите, особено, когато сте го преживяли…става въпрос именно за самите нас, защото в даден момент от живота си, човек осъзнава, че всеки си гледа интереса и въобще не го…бърка какво става с теб и вътре в теб. Е, тогава, щеш-не щеш ще разбереш, че си сам на този свят и че приятелите ти са приятели, но до едно време, защото, когато допре до това да направят някаква жертва от тяхна страна и…разбираш какви всъщност са. Не ти ли звучи някак познато? …Боли, нали? И тогава си казваш “когато…”(по-долу)
 Но да се върнем на момента, в който още не си осъзнал това…и какво?!?
Всичко в един момент свършва. Затваряш очи…заспиваш…заспиваш вечни си сън. И какво?!? В този момент всичко, заради което си живял, изведнъж рухва! Сън. Заспиваш. Край. Точка. Всичко, което някога е имало значение, изведнъж губи всякакъв смисъл!
 Стоп! За момент спирам да пиша и започвам да чета вече написаното. Чета….чета…чета…прочетох всичко до тук…май краят нещо ми липсва…Ха! Невероятно! Получих “прозрение”! Промених мнението си и вече не мисля, че живота е безсмислен. Дори напротив! Вече знам, че “Смисълът нас живота е той да свърши”(“Матрицата-Революции”)
 Това е реалността. И именно затова не си струва да се замисляме над въпроса за живота, понеже когато открием истината…нещата се променят. По-добре да живеем в ЗАБЛУДА, че все още не сме открили смисъла на живота си, отколкото да знаем, че няма такова нещо…Аз така правя и…искрено се надявам, че не сте ми повярвали, че живота е безсмислен!
 “Родихме се без да искаме, ще умрем без да искаме, но ще живеем КАКТО си искаме”, така че “Живей така, сякаш утре е краят на света” и помни, че “Когато си се родил всички са се радвали, а само ти си плакал. Направи така, че когато умреш – всички да плачат, а само ти да се радваш!”

Много хубав пост наистина. А относно човекът- с първата си глътка въздух той се обрича на вечно търсене и бродене из лабиринтите на живота, но въпреки това, ако попаднеш на точните и истински хора, на които да разчиташ безрезервно, то поне за малко си се докоснал до смисъла на съществуването, до опияняващото щастие, което вечно търсим.