Постинг
06.01.2008 12:30 -
Една протегната ръка
Една ръка…Една протегната ръка…Молба или упование, мъка или надежда са причината за нея?... Дали търсиш прощално докосване. Или искаш да побереш света в нея за да го подариш на другия…Целият свят, събран в една протегната ръка.
Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка? Колкото една надежда или… непоносима болка? А може би едновременно и двете? Това може да научи само другият... Ако пожелае да я забележи. Aко поиска да я докосне... Ако разбере, какво е за теб... И се реши да ти подари малко слънчеви лъчи от своите очи.
Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб ръка? Протегната с надежда твоят път да се слее с другия, дори само за един миг от вечността. Един единствен миг на щастие. Ако си филантроп – почти нищо. Но когато разбереш, че си човека, към когото се стремят. Тогава?...Озоваваш се на кръстопът. И дали ще осъзнаеш, че "вчера" е само минало - книга на спомените, които си имал смелостта да ги изживееш. Че "утре" не съществува, то е само блян. Или удобно оправдание на нерешителността за една истинска първа среща, с която от векове винаги започва ... всяка раздяла между две човешки същества... Може би ще видиш, че съществува само "днес", само този миг... Миг от вселената около нас, в който ти можеш да се докоснеш до едно чувство...преди да поемешотново към своята мечта...Но ако мечтата съществува само в разума ти, а в реалността от теб ще търсят нещо различно от твоите желания?... И след дълги години в твоето сърце да бликне споменът, съжалението по неизживяното, макар и за кратко, щастие?... Щастието, което заслужаваш!
Една ръка… Една протегната ръка…За милост...От болка... Или с надежда за ласка...Това само сърцето на другия може да разбере...
Ако пожелае да я забележи.Aко поиска да я докосне...Или ако... Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка?... Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб ръка?...
Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка? Колкото една надежда или… непоносима болка? А може би едновременно и двете? Това може да научи само другият... Ако пожелае да я забележи. Aко поиска да я докосне... Ако разбере, какво е за теб... И се реши да ти подари малко слънчеви лъчи от своите очи.
Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб ръка? Протегната с надежда твоят път да се слее с другия, дори само за един миг от вечността. Един единствен миг на щастие. Ако си филантроп – почти нищо. Но когато разбереш, че си човека, към когото се стремят. Тогава?...Озоваваш се на кръстопът. И дали ще осъзнаеш, че "вчера" е само минало - книга на спомените, които си имал смелостта да ги изживееш. Че "утре" не съществува, то е само блян. Или удобно оправдание на нерешителността за една истинска първа среща, с която от векове винаги започва ... всяка раздяла между две човешки същества... Може би ще видиш, че съществува само "днес", само този миг... Миг от вселената около нас, в който ти можеш да се докоснеш до едно чувство...преди да поемешотново към своята мечта...Но ако мечтата съществува само в разума ти, а в реалността от теб ще търсят нещо различно от твоите желания?... И след дълги години в твоето сърце да бликне споменът, съжалението по неизживяното, макар и за кратко, щастие?... Щастието, което заслужаваш!
Една ръка… Една протегната ръка…За милост...От болка... Или с надежда за ласка...Това само сърцето на другия може да разбере...
Ако пожелае да я забележи.Aко поиска да я докосне...Или ако... Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка?... Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб ръка?...
Търсене
За този блог
Гласове: 30
Архив
